Към съдържанието Към съдържанието
EduFacturing
Игла чертае с прозрачен силикон малка лаборатория на чип; каналите са пълни със синя и червена течност.
Илюстрация: Игла под спринцовка чертае с прозрачен силикон малка лаборатория на чип; каналите са пълни със синя и червена течност.

3.1.3 · Екструзия

Директно писане с мастило (DIW)

Принтерът изтласква плътна паста през тънка игла и чертае с нея, затова работи с керамика, гелове и материали, които други принтери не поемат.

Как започна

В средата на 1990-те години в Sandia National Laboratories (САЩ) Джоузеф Цезарано III работи с професора Paul Calvert от Университета на Аризона върху керамика, която се нанася като паста. Наричат метода robocasting. Сместа е до 85 процента керамичен прах и 15 процента вода, но тече като млечен шейк. Роботът я изстисква през спринцовка слой по слой, а цялата част се оформя, суши и пече за по-малко от 24 часа. Патентната заявка е подадена на 28 октомври 1997 година.

През 2002 година Цезарано, James Smay и Дженифър Луис публикуват в списание Langmuir статия за колоидни мастила, с които се изграждат периодични триизмерни структури. Луис работи тогава в Университета на Илинойс. През 2006 година излиза нейната обзорна статия „Direct Ink Writing of 3D Functional Materials“. В нея посочва приложения в композити, микрофлуидика, фотоника и тъканно инженерство.

Как работи

Вместо стопена пластмаса принтерът ползва плътна паста, нещо като зъбна паста, заредена в спринцовка. Въздух или бутало я избутва през много тънка игла, почти както сладкар украсява торта. Пастата е направена така, че под натиск тече лесно, а щом излезе, се сгъстява и запазва формата си. Иглата чертае слой, после се вдига и чертае следващия. Накрая предметът се суши, облъчва с ултравиолетова светлина или се изпича, според материала.

Къде се ползва днес

DIW работи с материали, които други принтери не поемат: керамика, хидрогелове и проводими пасти. Не са нужни форми и инструменти. С него се печатат тъканни скелети и модели за изследване на лекарства, а в електрониката проводими пътеки и сензори със сребърни нанопасти. Слабите страни са по-бавният печат и сложната подготовка на пастите: според Sandia трудното е да се направи паста с повече твърдо вещество, отколкото течност, която въпреки това тече.

Знаеше ли?През октомври 2016 година в Харвард отпечатват сърце върху чип. С шест различни мастила в една автоматична процедура образуват устройство, по което растат живи сърдечни клетки, а вградени меки сензори измерват как се свива тъканта, така че не е нужен микроскоп. Екипът проследява свиването на тъкан от човешки стволови клетки в продължение на четири седмици. Университетът нарича устройството първия изцяло принтиран орган върху чип с вградени сензори.

Накратко във времето

  1. 1997Sandia подава патентна заявка за метода robocasting (US 6027326)
  2. 1999Sandia обявява robocasting: керамика без форми и без обработка
  3. 2002Цезарано, Smay и Луис публикуват статия за колоидните мастила
  4. 2006Излиза обзорната статия „Direct Ink Writing of 3D Functional Materials“
  5. 2016В Харвард отпечатват сърце върху чип с вградени сензори

Още: Екструзия

Използваме бисквитки. Необходимите правят сайта да работи.

Искаш AI на Google да ти дава точни отговори за 3D принтиране? Добави EduFacturing като Предпочитан източник (отваря Google, добави „edufacturing.com“).